Средиземноморската диета, богата на растителни храни, риба и зехтин, е свързана с намален риск от заболявания, предизвикани от стареенето, включително метаболитен синдром и невродегенеративни разстройства. Олеуропеин, полифенолно съединение, което може да бъде извлечено от маслиновото масло и най-вече от листата на маслиновото дърво, привлече вниманието на науката през последните години поради разнообразието от съобщени ползи за здравето. Въпреки че механизмите, чрез които олеуропеин функционира in vivo и in vitro са изследвани [1], необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере по-добре защитният механизъм на действие на олеуропеина. Той и неговият метаболит, хидрокситирозол, имат силна антиоксидантна активност, която е отговорна за техните антиоксидантни, противовъзпалителни и болкоуспокояващи свойства.
Олеуропеинът е най-известен със своя понижаващ кръвното налягане ефект. Възможността на олеуропеин да понижи кръвното налягане може да оправдае традиционната употреба на маслинови листа при лечението на лека до умерена хипертония. Нашето скорошно проучване дава значителен поглед върху механизма, при който олеуропеинът намалява кръвното налягане. Установяваме, че олеуропеинът защитава хипоталамуса от оксидативен стрес чрез подобряване на митохондриалната функция чрез активиране на Nrf2-медиирания сигнален път[2]. Тези ефекти са очевидни, когато се използва като добавка преди или след началото на хипертония, което предполага, че олеуропеинът е обещаваща стратегия за предотвратяване и лечение на високо кръвно налягане.
Отвъд хипертонията, за олеуропеина е доказано, че има кардиозащитни, противовъзпалителни, антиоксидантни, противоракови, антиангиогенни и неврозащитни функции и по този начин може да има терапевтичен потенциал за различни здравословни нарушения. Олеуропеин намалява оксидативното увреждане в substantia nigra при възрастни плъхове, регион на мозъка, който е най-силно засегнат от невродегенерация при болестта на Паркинсон [3]. Олеуропеин предотвратява токсичното натрупване на амилоид бета и тау протеини, които провокират болестта на Алцхаймер [4, 5]. От значение е за рака, тъй като олеуропеинът е мощен инхибитор на човешкия рецептор за епидермален растежен фактор 2, протеин, който често е свръхекспресиран в клетките на рак на гърдата [6] и оказва хемоподдържащ ефект върху колоректалния рак, свързан с колит при мишки[7]. Оксидативният стрес и дерегулацията на mTOR е обща тема при невродегенерацията, рака, диабета, физиологичното стареене и остеопорозата, което предполага, че защитните ефекти на олеуропеин при тези заболявания могат да се проявят чрез свързан молекулен механизъм.
Неочакваните ползи и уникалните свойства на олеуропеина осигуряват достатъчно обосновка за продължаване на употребата и изследването на този ключов компонент на средиземноморската диета, за да се стимулира човешкото здраве.
Източник: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5392257/
Референции
1. Mar SH, et al. Sci Pharm. 2010;78:133–154. [PMC free article] [PubMed]
2. Sun W, et al. Neuropharmacology. 2017;113:556–566. [PubMed]
3. Sarbishegi M, et al. Iran. Biomed. J. 2014;18:16–22. [PMC free article] [PubMed]
4. Luccarini I, et al. Neurosci Lett. 2014;558:67–72. [PubMed]
5. Daccache A, et al. Neurochem. Int. 2011;58:700–707. [PubMed]
6. Fayyaz S, et al. Curr Top Med Chem. 2016;16:2477–83. [PubMed]
7. Giner E, et al. Mol Nutr Food Res. 2016;60:242–55. [PubMed]
8. Rigacci S, et al. Oncotarget. 2015;6:35344–57. doi: 10.18632/oncotarget.6119. [PMC free article] [PubMed] [Cross Ref]